понеделник, 25 ноември 2013 г.

Дядо Мраз и внуците му



ДЯДО МРАЗ И ВНУЦИТЕ МУ  
  
Далече, далече- там, дето половин година непрекъснато виси над земята тъмна нощ, дето
Ледовитият океан мие ледени планини, там живее дядо Мраз и проклетата баба Виелица.

Баба Виелица дълго дреме в своята ледена пещера, а дядо Мраз обикаля Ледовития океан,
опитва с тоягата си здравината на леда, прави ледени мостове и се любува на северното сияние.
Там го срещат с радостни ревове белите мечки и китовете.

Диво, студено и пусто е това елмазено царство на дядо Мраз, но той си живее в тия места хиляди години весело и безгрижно.

Но ето че веднъж му стана тъжно. Опротивя му Ледовитият океан, не го радва полунощният
блясък на северното сияние. Затъжи той и с мъка на душата си събуди баба Виелица.
Заплака старата, зарида бурно, размете пътищата, през гори и планини - и тръгнаха двамата да се скитат по белия свят, да търсят внучките си: тъжната Есен, хубавото Лято и веселата Пролет.

По нисьото небе бавно плуваха бели облаци. С тях идеха дядо Мраз и баба Виелица.
 Като видя старецът от високите планини новите земи и по тях тихи села и шумни градове,
 той се усмихна. Разгледа той със студените си очи всички места наблизо и далече и видя
в оголените гори и мътните потоци своята внучка Есента. Той духна към облаците и сняг като
бяла пелена покри земята, духна на водите и ги окава в ледове. Мина се ден-два, земята заспа.
 Есента се скри под снежния покрив на Зимата.

Тръгна дядо Мраз по градове и села и почна с чудни шарки да изписва прозорците по къщите.
Върви той в тия нови места и среща по пътищата шейни, влачени от силни коне, звънчета весело звънят.
Върви по горите, чука по дърветата, кичи ги със скреж и пее песен със своята стара Виелица - такава песен, че който я чуе, тръпки го побиват.

Елин Пелин

0 коментара:

Публикуване на коментар