Показват се публикациите с етикет Дядо Коледа. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Дядо Коледа. Показване на всички публикации

събота, 13 ноември 2010 г.

Санта Клаус, Дядо Коледа или Дядо Мраз...


Санта Клаус, Дядо Коледа или Дядо Мраз...

Както предпочитате... В началото обаче бе Санта Клаус.
На Запад и в Америка по традиция се смята, че подаръците носи свети Николай. През 1804 година в Ню-Йорк под патронажа на Свети Николай било основано историческо общество. През 1809 година във Вашингтон Ирвинг публикувал сатирическата "История на град Ню-Йорк", където иронизирал холандското минало на града (много традиции, включително и тази, свързана със свети Николай, пристигнали в Ню-Йорк от Холандия). Всяка година в деня на свети Николай на улицата изнасяли дървена статуя на светеца, висока, в дълга мантия, и пеели песни за свети Николай - Занкта Клаусе (Sinterklaas).

    През 1822 година друг жител на Ню-Йорк Клемент Кларк Мур написал поредица от приказки, в които разказвал как Санта Клаус пристига с шейна, дърпана от осем северни елена. Именно Клемент Кларк Мур накарал Санта Клаус да влиза в къщите през комина.
   През 1841 година във Филаделфия някой си търговец на име Паркинсон, за да привлече клиенти в магазина си наел човек и го облякъл като Санта Клаус. Първият жив Санта Клаус седял на покрива на къщата, където се намирал магазинът, до самия комин.


През 1863 година карикатуристът Томас Наст изобразил Санта Клаус с огромни бакенбарди облечен от глава до пети в кожи. През1869г.излезли стиховете на Жорж Уебстер, в които посочвал, че жилището на Санта Клаус е на Северния полюс.

  Издателят Луи Пранг разпространил в Америка английската традиция да се изпращат поздравителни картички на приятели и роднини. През 1885 година той издал картичка, на която бил нарисуван Санта Клаус в червен костюм.

Оттогава все по-често започнали да го рисуват в червена мантия, не в кожа или мантия от друга материя. Ето как вестник "Ню- Йорк Таймс през 1927 година описва Санта Клаус: "Пред младите жители на Ню-Йорк застанал Санта Клаус с внушителен ръст, червена мантия, шапка и бели бакенбарди, на гърба с чувал, пълен с подаръци, с червен нос и гъсти вежди.

         Художникът по рекламата на фирма "Кока кола", Хадон Сандблом започнал да работи върху рекламната кампания "Санта Клаус също пие кока-кола" едва през 1931 година. Освен бутилката с кока кола в този колаж няма нищо ново в образа на свети Николай. Тя само го популяризира още повече благодарение но
обширна рекламна кампания.


  Сега Санта Клаус е част от празника в много домове в Западна Европа. Промъквайки се през комина или през малкото горно прозорче, той поставя подаръците в чорапчета, закачени най-често на камината,и звъни с камбанки, сякаш съобщава за пристигането на Нова година.

 Дълги години подаръците на българските деца носеше дядо Мраз - понякога пристигаше с шейна, друг път с лека кола, в училище, в детската градина, у дома, но винаги с чувал, пълен с подаръци. Понякога го придружаваше Снежанка. Подаръците раздаваше на най-умните, най-послушните дечица, след като чуеше песничка или стихче, а по-палавите получаваха своя подарък след като обещаваха другата година да са по-послушни и добри. Сега подаръците отново носи дядо Коледа, но кой знае защо децата очакват с нетърпение и новогодишната нощ, Може би защото отдавна знаят, че техният дядо Коледа или дядо Мраз е винаги заетият татко и грижовната им майка.
  И макар да не вярва, че подаръците за него е приготвил руменото белобрадо старче с червени дрехи, всеки се радва, когато го види. И това е част от празничната магия, която завладява и деца, и възрастни в тези зимни дни.

Има ли Дядо Коледа ?



Има ли Дядо Коледа ?

  През декември 1897 година в редакцията на в. "Ню Йорк пост" се получава писмо от едно осемгодишно момиченце, което по съвет на баща си моли авторитетния вестник да й отговори на въпроса има ли наистина дядо Коледа. Дават писмото на един от най-опитните журналисти Франсис П. Чърч. И той сяда и пише отговора. Неговото неподписано есе днес има славата на най-известната вестникарска публикация на всички времена. В. "Ню Йорк пост" го публикува в навечерието на всяка Коледа до 1949 година, когато спира да излиза.
             Ето оригиналният текст на писмото на Вирджиния О' Ханлън:
...и отговорът на Франсис П. Чърч:



                      Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!
       Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична възраст. Те не вярват, ако не видят. Те мислят, че нещо не съществува, ако не го възприемат техните малки умове. Всеки ум, Вирджиния, и на големите хора, и на децата, е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания.
        Да, Вирджиния, има Дядо Коледа.
   Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, преданността. А ти знаеш, че ги има навсякъде и те носят красота и радост в живота. Уви! Колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии.
   Тогава нямаше да има детската вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществувание. Нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното. Светлината, с която детството озарява света, ще угасне. Да не вярваш в Дядо Коледа! Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в коледната вечер, за да хване Дядо Коледа. Но дори да не го видиш как влиза в комина,какво доказва това? Никой не вижда Дядо Коледа, но това не е знак, че няма Дядо Коледа.
Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват.Никой не може да възприеме или да си представи всички чудеса на света, които са невидени и невидими. Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най-силните хора, живели някога на този свят.
      Само вярата, поезията, любовта, романтиката, могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно.
   Нямало Дядо Коледа? Благодарим ти, Господи, той е жив и ще живее винаги. След хиляди години, Вирджиния, нещо повече, след 10 пъти по 10 000 години, той ще продължи да носи радост на детското сърце.

Честита Коледа и весела Нова година!!!

Вирджиния завършва хуманитарни науки и през 1912 година започва работа като учителка в Ню Йорк. Пенсионира се след 47 години работа в образователната система. През целия си живот тя получава хиляди писма, в които деца и възрастни се интересуват от историята на публикацията в "Ню Йорк сън". Към всеки свой отговор Вирджиния О' Ханлън прилага красиво отпечатано копие от есето на Франк П.Чърч.
Тя умира на 81 година в старчески дом.