Рождество Христово
Предсказания от най-древни времена сочели, че на земята ще се роди Спасител на човешкия род.Неговата поява се свързвала с промяна в хода на времето и движението на небесните тела. След изтичането на голям кръг лунни години необикновена звезда щяла да възвести раждането Му.
цар на Иудея, царувал от 39 до 4 г. преди н. е., времето, когато се родила и живяла Дева Мария и Ирод Антипа, който посякъл Йоан Кръстител и взел участие в съденето на Христос.
Раждането на Месия било предшествано от едно друго събитие -Благовещение. В град Назарет,
разположен в подножието на Таворската планина. Живеела девица на име Мария. Ангел Господен й възвестил, че тя ще роди син - Спасител на човешкия род. Благата вест била съобщена на 25.03 - деня, в който Адам бил изгонен от рая.
Девет месеца по-късно благовестието се сбъднало. Кесарят Август издал заповед да се направи
преброяване по цялата земя. Всеки гражданин бил длъжен да запише семейството си във фамилните списъци на рода. Пресветата Дева Мария нямала братя и сестри и подлежала на преброяване наравно с мъжете. Тъй като и двамата с Йосиф Обручник били от Давидовия род, те трябвало да отидат във Витлеем - града, където се родил Давид и бил помазан за цар.
Въпреки че за стареца Йосиф и за Мария, която чакала дете, тридневният път до Витлеем бил труден, те изпълнили заповедта, защото почитали реда и закона.
Преданието разказва как Дева Мария спряла да си почине близо до Витлеем на крайпътен камък. В подножието на камъка извирала вода. Този камък се пази и днес и свидетелства на поклонниците за станалите събития.Когато пристигнали в града, се оказало, че няма къде да отседнат. Всички частни домове и странноприемници били препълнени с гости. Двамата се подслонили в една пещера близо до нивата на Саломия, сродница на Дева Мария и Йосиф. В тази пещера се приютявали пастирите и овцете при лошо време.Тук се родил младенецът Иисус, дошъл на земята да разсее мрака на езичеството и да сгрее света с пламъка на любовта.
В евангелието за детството Иисусово се разказва как Йосиф, тръгнал да търси жена еврейка да
бабува при раждането, срещнал прамайка Ева. Когато се върнали в пещерата, те видели, че Дева Мария е станала майка. Ева взела детето на ръце, радвала се, прегръщала го и се наслаждавала на красотата му. После излязла от пещерата и срещнала Саломия. Съобщила й радостната вест как девойка без брачна връзка с мъж добила момченце.
Саломия не повярвала и тръгнала към пещерата. За проявеното недоверие ръката й се вдървила и изсъхнала. Уплашена, тя коленичила в молитва пред Господа. Тогава Ангел й се явил и казал да вземе детето на ръце и да рече: „Падам пред Него на колене, защото велик цар се роди днес в
Израиля." Саломия изпълнила всичко, което й казал Ангелът, и начаса оздравяла.Ангел Господен се явил на витлеемските пастири и им възвестил, че се е родил в града Давидов
Спасител, Господ Христос. Всички възхвалявали Христос, който слязъл от небето, за да въдвори мир на земята. До Неговото идване навред царували вражда и беззаконие. Забравеният от хората Бог слязъл при тях, за да им донесе благодат и спасение. Ангелите, като видели всичко това, зарадвани, в благоволение възкликнали: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение."
Първи благовестници на Христовото раждане били пастирите, чиито стада нощували недалече от Витлеемската пещера. Църковното предание е запазило имената им: Мисаил, Ахиил, Кириак и Стефан. След като Ангел Господен им възвестил радостната вест, те побързали да отидат и да се поклонят на Младенеца. Поднесли му най-ценните дарове на сърцата си - обич и силна вяра.
Засвидетелствали и на пресветата му майка почит, като й разказали за звездата, видяна на
небето, и за ангелската песен, огласяла зимната нощ.
На Младенеца дошли да се поклонят и трима източни мъдреци. Според едни източници тези трима поклонници били Жреци, според други - царе, които по настъпилите природни необичайни явления разбрали, че се е родил Цар Иудейски.
От древен арабски текст, съхраняван във флорентийската библиотека, научаваме, че тези мъдреци са били жреци, ученици на Заратустра, откривателя на науката за магиите. Веднъж, както бил седнал при един шадраван, вглъбен в обучението на учениците си по магизъм и чародейство,неочаквано Заратустра се отклонил от беседата, за да каже пророчески, че идва време, когато Девица ще зачене без мъж. И ще роди Син, без да се накърни девството й, и Неговото благовестие ще се разнесе по всички краища на земята. Иудеите ще го разпънат в светия град,основан от Мелхиседек. Той ще възкръсне от мъртвите и ще се възнесе на небето. В знак на Неговото раждане на изток ще се появи една звезда, по-бляскава от слънцето и от другите небесни светила, защото всъщност това няма да е звезда, а Ангел Господен.
Заратустра поръчал на учениците си, когато видят тази звезда, да отидат във Витлеем, да се поклонят на новородения Цар и да Му поднесат дарове.
Арменски писмен паметник дава с подробности сведения за жреците. Ангел Господен пристигнал в страната на персите да предизвести царете-жреци да отидат да се поклонят на новородения Младенец.По това време царството на персите било завладяло всички царства на Изток. Царе били трима братя: Първият, Мелхиор, царувал над Персия, вторият, Валтасар, бил владетел на индийците, а третият, Гаспар, бил покорител на арабските земи. След като били предвождани от звездата девет месеца, те пристигнали в момента, когато Девицата станала майка.
За новата звезда, появила се на небосклона, се споменава и в сирийски ръкопис. Ангел вестител
бил пратен в Персия. Той се явил най-напред във вид на звезда, която осветила цяла Персия. На
същия този ден там се празнувал от всички големият местен празник на поклонниците на огъня и звездите.Жреците в разкошни одежди отслужвали тържествено празнична служба. Изведнъж силна светлина блеснала над главите им. Царете попитали жреците какъв е този знак на небето. Тогава жреците казали, че се е родил Царят на царете, Бог на боговете и Светлина на светлините.
Трима царе - синове на царя на Персия, взели смирна, злато и ладан и пременени в най-скъпите си облекла, със златоукрасени корони на главите, тръгнали, предвождани от звездата. Когато влезли в Йерусалим, те попитали гражданите къде е родилият се цар. Цар Ирод бил уведомен за това и веднага изпратил хора да доведат персийските царе. Голяма била уплахата на Ирод, когато видял синовете на персийския цар с корони на главите и съкровища в ръцете, изминали толкова път да търсят родения в Иудея цар. Той решил да убие Детето и персийските царе и затова им казал да отидат и да намерят Младенеца и да дойдат да съобщят къде е. Тогава той щял да отиде също да Му се поклони.
Жреците излезли и водени от звездата, стигнали в пещерата. Поклонили се на Богомладенеца и Му поднесли в знак на почит даровете. Дева Мария взела една от пелените на Иисус и им я дала.
Ангел пазител върнал царете обратно. Цяла Персия се зарадвала на тяхното завръщане. Жреците взели пелената, запалили огън и хвърлили в него божествената пелена и тя станала като огън. А после, като угаснал огънят, те извадили пелената бяла като сняг и по-здрава отпреди. Тогава всички повярвали, че това е дреха на Бога на боговете, защото огънят на техните богове не можал да я подпали и изгори.
И днес поклонниците, които отиват в Йерусалим, могат да видят онези свидетели на чудното раждане: Давидовия град, Витлеемската и Иудината планина, развалините от дома на Симеон Богоприимец, кладенеца на тримата влъхви, откъдето звездата ги повела към Витлеем.
А в града, в който се родил Спасителят, е издигнат в знак на преклонение величествен кръстообразен храм Рождество Христово. По времето на Юстиниан този храм бил изграден върху основите на постара църква. Отначало стените му били облицовани с мрамор и мозайка, но в течение на времето мраморът бил снет от стените и употребен за украса на Омаровата джамия в Йерусалим и дворците на халифите.Петнадесет мраморни стъпала отвеждат в подземна църква - Витлеемската пещера.
Надпис на латински език е увековечил за поколенията чудното събитие с думите: „Тук се роди Христос от Дева Мария."
Обичаят повелява семейството да празнува, но за разлика от Бъдни вечер похапва и блажно.
Християнският свят на 25.12.отбелязва един от най-големите църковни празници - Рождество Христово /Коледа/, на който се чества рождението на Божия син - Иисус Христос.
Денят, в който магията на Бъдни вечер се превръща в една необикновена феерия от чувства и емоции, свързани с веста за раждането на Младенеца. Вестители на чудото, наречено Рождество Христово, са коледарите. За този ден момченцата се готвели още от Игнажден, когато се организирали в дружини и си избирали станеник – млад мъж, който знаел коледарските песи, имал артистична душа, щедра ръка и добро сърце. От полунощ до сутринта те обикалят домовете, пеят специални коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а стопаните ги даряват с коледарски краваи, пари и различни храни.
Подаръците, които си разменяме днес, повтарят примера на мъдреците, оставили дарове край люлката на Исус. За мен това е един прекрасен ден на надежда за спасение
Именници са Христо, Христина, Младен, Радомир, Радослав, Радостин, Божин.
0 коментара:
Публикуване на коментар