Нова година

В една зимна, студена, безлюдна нощ вървяли по пътя трима странника. Някъде далеч видели светлинка.
 Скоро стигнали до една къща и почукали на вратата. Отворил им стопанинът и попитал:
   — Кои сте вие?
   — Здравето, любовта и богатството. Пуснете ни да пренощуваме.
   — Съжалявам, но у нас има само едно свободно място. Ще отида да се посъветвам със семейството, кого от вас да пусна.
   Болната майка казала:
   — Хайде да пуснем Здравето.
   Дъщерята предложила да пуснат Любовта, а жената - Богатството. Докато те спорили, странните пътници изчезнали.
Нека през Новата година в къщите ни да има място за Здравето, Любовта и Богатството!
               Сурва, сурва, весела година!


"Нова година - нов късмет" - казва народната поговорка; затова и самите обичаи целят осигуряване на щастие и благополучие през бъдещата година.

Подготовката за празника започва още от старата година - 31 декември. Много важна е новогодишната трапеза, която трябва да е богата, препълнена с ястия, за да бъде богата и щастлива и предстоящата година. Сред гозбите задължително трябва да има свинско месо, баница с късмети, пита със сребърна паричка, чесън, орехи, жито, червено вино, а някъде колят и червен петел.
   Преди да се седне на трапезата, я прекаждат с тамян. Най-възрастният, стопанинът, разчупва погачата, наричайки парчетата: за дома, за Богородица, поотделно за всеки от семейството. Комуто се падне парчето с паричката, ще бъде здрав и щастлив цялата следваща година.

В първите часове на новата година започва обичаят Сурва (Сурваки). Във всеки дом влизат сурвакарите - групи от малки момчета - деца, или по-големи - ергени-сурвакари. И едните, и другите обаче задължително носят прясно отсечени, сурови дрянови пръчки, украсени с парички, пуканки, сушени плодове и червени вълнени конци. Едновременно със сурвакането момците сурвакари изричат благословии на всеки от семейството, започвайки от най-стария. 

Сурва, весела година,
златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща със коприна!
Да си жив и здрав догодина,
догодина, до амина!

След това те сурвакат добитъка, домашните животни - всичко, което е "живинка" в къщата. Вярва се, че тези благопожелания ще предпазят човека от премеждия, лоши срещи и ще му осигурят успех във всички начинания.
   Стопаните даряват сурвакарската дружина с кравайчета, сланина, орехи и пари, възнаграждавайки ги за донесеното благополучие.

Срещу Нова година или на самия празник става и обичаят ладуване (напяване на пръстените). За разлика от сурвакането, в него участват само моми. Те се събират на мегдана, итраят хора и пеят песни:


Пременила се Василка
Василка, малай моме,
синя бела богасия
у алена туралия
селски пръстене да топи.
На момата пръстенете,
на ергените гребенете,
на невести вити гривни.

После всяка мома пуска свой пръстен, гривна, гердан, обица или китка в бяло котле с мълчана вода (вода, донесена от извора в мълчание). Котлето престоява в градина под трендафил цялата нощ. На сутринта момите отново се събират и избраната от тях пръстенарка вади един по един пръстените и ги нарича - така всяка мома разбира за какъв момък ще се омъжи:
— На стол седи, перо държи!
— Аршин скача по постели!
— Чаша плува по морето!
— Синьо сукно черкови мете!
— Гола тояга из село бяга!

Обичаят завършва с обща трапеза, която също трябва да бъде отрупана с ястия. Празнуването продължава и на следващия ден — Силвестри.
   На първи януари празнуват именни дни Васил и Василка (днес вече и Веселин, Веселина, Весела).